Наричан още китайски желатин или "японска пяна". Вид водорасли в моретата на Югоизточна Азия - Южно-Китайско и Японско. От тях се извлича продукт, който при смесване с вода образува нежно, но силно желе, което не се разпуска при нагряване, както животинския желатин.

Агара се използва в хранително вкусовата, сладкарската промишленост за приготвяне на желета, мусове, кисели и мн.др. Желиращата способност на агара превишава в пъти тази на желатина. Желира се при смесване на една чат агар и от 200 до 300 части вода.

Намира широко приложение в медицината и микробиологията като основа за посяване на микрофлора.

В последните години натуралния агар все по-често се заменя с изкуствени желиращи вещества или полуизкуствени - например агар, извличан от други видове морски водорасли. Главните центрове за производсво и търговия с агар са Япония и Калифорния (Сащ).

Това растение прилича на магданоза, но листата му са по-фини и по-малки. Мирише малко като анасон. Произхожда от Югозападна Европа, Старите римляни са подправяли супите си с азмацук. Най-йриятен аромат имат съвсем младите и нежни листенца. Сушеният азмацук губи миризмата си.

Сади се през март и април в саксия на прозореца, в сандъче на балкона или в градината. Нуждае се от пръхкава, влажна градинска почва и от много слънце през пролетта. През лятото предпочита полусянката. Може да се бере след 4—7 седмици. За да имаме непрекъснато пресен азмацук, трябва да го засаждаме на всеки четиринадесет дни. Нуждае се от много поливане и окопаване, за да не цъфти бързо, защото цъфналият азмацук е чудесна украса за градината, но губи аромата си. Расте на височина от 20 до 50 см.

В диво състояние расте в различни части на земното кълбо. Отглежда се на големи пространства в Азия, цяла Европа, Индия, Чили, Япония и др. У нас се отглежда в южните части на страната. Използват се зрелите плодчета на анасона. Жъне се, когато стъблото започне да пожълтява и семето добие сив цвят, а това става обикновено през месец август. Ожънатите стъбла се навързват на тънки снопове, като се оставят още няколко дни за изсушаване и доузряване на плодчетата. После снопите се изчукват или овършават. Най-добри са плодчетата, които са без примеси и на цвят са светлозелено-сиви. Зрелите плодчета са сравнително дребни, отстрани малко сплеснати, дълги 3-6 мм, широки 2-3 мм, окосмени, със силно ароматична миризма и сладникаво-парлив вкус. При напречен разрез се разкриват 15-30 каналчета с етерично масло.

За родина на звездовидния анасон се смята Юго-Източна Азия – Китай и Виетнам, където се среща от 600- 1600 м надморска височина. Както и канелата, растяща по тези места, той е любима подправка на китайците. Те първи го използвали като подправка при приготвяне на ястия още преди началото на нашата ера. В Европа звездовидния анасон попада в началото на XVI век и като всяка екзотична подправка е бил извънредно скъп. скъп. Европейците веднага възприемат необичайната подправка, тъй като тя многократно подобрила вкуса на сладкишите и печивата.

Най-обширните насаждения на звездовидния анасон се намират в Китай, който е и най-големият му потребител. Култивира се също така във Виетнам, Камбоджа, Япония, Филипините, Ямайка, Индия, както и в други тропически страни. Получил е доста названия: индийски анасон,, китайски анасон, сибирски анасон, корабен анасон. Последното название е получено заради красивата червеникава дървесина на Illicium verum , използвана и високо ценена в корабостроенето.

От всички ядки бадемът намира най-широко приложение в кулинарията, особено за направата на шоколадови специалитети, торти, бонбони и сладкиши. Родината на на бадема е Мала Азия и Северна Африка. Широко разпространен е в Цялото Средиземноморие, включително и у нас.

Богат е на мазнини, белтъчини. желязо, калций и витамини от групата Е и B. Горчивите бадеми (semen Amygdalae) са дребни и съдържат циановодородна киселина. Употребяват се само след термична преработка, но главно се преработват за есенции и ликьори. Сладките бадеми са чудесни белени и опечени. За да се махне люспата им, се заливат с малко студена вода и се поставят за няколко минути на котлона. Изцеждат се и се стискат между пръстите, за да се "изхлузят" от обвивката. Печени и солени, бадемите са чудесно мезе. Заедно с това те могат да подобрят вкуса на много основни ястия. От тях освен брашно за сладкарството (което еглавна съставка на марципана), се приготвя и бадемово мляко, което е превъзходно на вкус.